четвъртък, 1 март 2018 г.

Бяло небе

Мек сняг върху земята нежно пада,
детско гласче от прозорец се подава.
„Зимата дошла е“, провиква се щастливо,
а съненото братче прозява се лениво.


Скачат от леглата, обличат се двамина,
впрягат шейната и търсят дружина,
а майка съвестно по тях говори:
„И да се приберете по светло,
няма татко ви пак да мърмори...“

Чули, недочули,
излитат през вратата
да хванат Зимата за косата,
да я яхнат сякаш бяло конче,
с пълен глас да викнат:
„Лети, лети, вихрогонче!“

Те знаят по-добре от всеки –
добра е побелялата баба,
няма с тях кавги да води,
камо ли игрите луди да обори.

Косите си бели ще разреши,
снежинки, висулки всекиму даде,
а децата в хор ще викнат:
„Хора, излезте! Зимата дойде!
Бял и чист е светът и такъв ще е!“

понеделник, 22 януари 2018 г.

На М.

Толкова си светла в душата ми
че губя твоя образ
пътувам напред към ранина от теб озарена,
връщам се назад към брега на Изтока
и те стигам,
и пак продължавам…


Навивам крачоли, нагазвам във водата,
плувам във теб, към теб
от жажда и отмала помирен
откривам нови брегове,
нови Балкани
и пепел от стари любови
разпилени по високите ти плата.

Толкова си висока, толкова низко
възкръсвам, роден наново от земята
възвисявам се, приел твоята светлина.

Само черната пръст тежи в дробовете.