сряда, 9 септември 2015 г.

Спирка N5

                    на Н.

          Седя на бордюра, докато ти сновеш наоколо нервно и възбудено, търсеща цигара от непознати. Изгубвам те за миг от поглед и ето че след малко се връщаш с цяла кутия. Не устисках и си купих, казваш ми. Ами така да бъде, но си забравила да вземеш огънче, връщам аз, за да те жегна. Сопваш се и наново започваш да спираш и подпитваш случайни минувачи, докато най-накрая не всмукваш живителния дим.
          Едва захвърлила фаса върху асфалта, светлосин автобус облизва с износените си гуми бордюрите на спирката и заковава тежката си снага пред нас. Настаняваме се в уютното му туловище, на предпоследния ред, където седалките са слегнали от тегло и бреме. Говорим разпалено (с теб няма как другояче да се общува) и през цялото време следя неспокойното, приказно същество до мен. Препускам из дивите поля на мислите ти, вдишвам косите ти, напираш у мен като порив на вятър, който съвсем ме оголва в късния октомври. В очите ти се кръстосват пламъчета, протягат езици към мен, за да пламна окончателно, когато подпреш глава на рамото ми и притвориш клепачи.
           С твоя сън на гърди извръщам поглед към морето и виждам как светилото се разтапя сред морските вълнения. Отвън нагряват последните лъчи, моторът пее с пълен глас своите моторни песни, хората отмерват свършека на деня със стъпки, водещи ги към дома. Нищо не е лъжовно, всичко е, каквото е винаги било. Притиснат съм от топлата ти плът, затворени с теб двама, пътуваме в скелета на този бавно ръждясващ, движещ се без умора свят, където душите ни огрети са от залеза над Вечния град. Спускам ръка по косите ти, отмествам кичурите, наметнали се върху лицето и се любувам на единствената картина, която всеки жив си струва да види – на спящата в ръцете му жена. Спи, скъпа моя. Спи спокойно и не се тревожи. Няма да те прелъстя и открадна и виното във вените на другия ще оставя. Сега само ще се помоля пътят да е по-дълъг, слънцето да погрее още малко, заникът своя ход да забави.
                                                             *
            Стъпили в града обратно, те събуждам. Слизаме, телата ни излъчват близост. Казвам ти, че обичам стари междуградски автобуси, а ти ми отвърна, че автобусът не е стар.

Няма коментари:

Публикуване на коментар