четвъртък, 19 март 2015 г.

Няма как

усещаш ли как смъртен си,
как дъхът ти преходен
под пръстта червейче не грее,
как целувката дадена под клетва
някой ден ще е горестна жал,
как сърцето биещо,
спряло, за околните е палач,
как дните тъй дълги
по-къси са от вечерен час,
как шиба времето
с върбови клонки
твоя ек, твоя глас,
как прибира те смъртта  
и припознаваш я със своя брат,
как натурално любовта
превръща се в урна с прах,
как днес си тук,
а утре те няма, няма как.

неделя, 8 март 2015 г.

Вода

Жената,
Господ здраве да ѝ дава,
е мръсна гад.

Топи се в прегръдките,
ала не е от лед,
тече в сърцето,
ала не е река от мед,

изпарява се с росата
към небитието,
полива ни с дъжд
от небето.

Как тогава, дявол да го вземе,
всеки говори за кръговрата на водата,
а пропуска да спомене във него и жената?