четвъртък, 10 юли 2014 г.

Твоята история

твоята история не мога да разкажа -
началото не зная, краят ѝ вързан е
на китка и кървавее в залез тих
и със всички думи, струпани накуп
напук не ще изкарам ни думичка,
ни звук.

твоята история не мога да разкажа,
тя пресрещна ме сама и мойте думи
пише със твоите неизказани слова,
и аз съм някой друг – малко повече теб,
малко по-малко мен.

вторник, 8 юли 2014 г.

Дамата с кученцето

Дамата с кученцето
разхождаше се зад моя блок,
стара и повехнала
от панелния живот.

Съседка кресна от прозорец,
кученцето наостри уши,
приказки за едно и също –
приказки, от които не боли.

Децата, цените, проблемите
и кученцето в скута,
такива ли са на дните премените –
кое му е хубавото на смута?

Разходката продължи.

Разделиха се монотонно,
кученцето припна без каишка,
в миг времето затече главоломно,
в миг убива капанът мишка.

вторник, 1 юли 2014 г.

Продължавам

           This is my story, my pain, my joy.
             My life.


Изгубен съм сред пътя,
изгубен съм сред дните,
разплитам се от мисли,
разплитам се от грижи.

Поглеждам напред,
въздъхвам назад,
жаждата с крачка утолявам

и продължавам. Настоящето
е някак твърде спряло –
сегашно продължително
е пъпа на моето начало.

Без да се спирам
продължавам,
без да знам накъде,
понеже друг път
не познавам.