Две факли

И щом заромоли дъжд на перваза
във спомена ще се явиш,
обляна от нежност, доброта,
вплела една любов в
думата жена.

Ще обичам теб, ще бъда глупав,
ще рисувам блян лъжовен, непознат,
за да мога в краката ти
света да струпам,
да бъдем двама над...

...всичко и всекиго
едвам ще те докосна и
устни прилепя,
над хорските съдби нелепи
два ангела ще прелетят.

А след това
ще бъдем заедно,
ще бъдем голи,
искрици ще прехвърчат,
на сухата златна слама,
две тела ще запламтят.

Ще те обгърна и мигом
на уше прошепна
двете думи на сърце,
аз Везувий, ти – Етна,
две факли
под незрящото небе.

октомври 2009