съм едно злощастно
джибри –
ферментирам,
бушувам се,
трептя,
обръчите
опъвам до немай
и всяко
зрънце тъга
на пивко вино
искам
да обърна,
в смеха ти
да се влива,
в очите ти
да свети,
сърцето ти
да грей.
ала има и такива дни.
някой грижливо
запечатва те отгоре,
с кълчища канелата
плътно увива,
а ти оставаш вътре
в чакане да рукнеш,
защото всичко хубаво
искало време
и от непрeкипяло вино
глава боляло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар