събота, 29 март 2014 г.

Огън и жупел

Отзад напред
разглеждам жената
отдолу нагоре
тръгвам с поглед –
набирам се по тока,
катеря глезена,
зачервен достигам
прасеца, за да продължа
без умора към бедрото,
където задъхан
тупвам върху меките ѝ части,
от където като батут
изстрелвам се към косите,
впивам очи в гърба
и раменете –
разпвам я на кръста –
а когато тя се обърне
станал съм на малък
черен въглен
от страстите изхвърлен
на огъня в очите.  

четвъртък, 20 март 2014 г.

Маргаритки

обича ме
не ме обича

обича ме
не ме обича

обича ме
не ме обича

докато не остане
само слънце

без лъчи които
да заслепяват.

вторник, 11 март 2014 г.

Сол-пипер

Сега далеч живея
от думи, образи и букви,
сега притихнал грея
в сърце от стари тухли.

Сред писука на вятъра
усмихвам се, подслушвам,
сред вечер от бълхи нахапана
в стар фотьойл разпускам.

Душата ми гмурнала се
из къщни миризми кръжи,
чинията пред мен нахранена
на лук и люто ми дъхти.

И те така, казал е поета,
онзи, с оцапаните пръсти,
човека, дет седи на плета
и със сол-пипер ме ръси.

вторник, 4 март 2014 г.

Втасал любовник

За любовници бленувам
сред яснотата на пустинните нощи,
всяка звезда с име заплювам
и замесвам сърцата ни в дървени нощви.

неделя, 2 март 2014 г.

Писмо

    Ей ме, приятелю, как си?
    Пиша ти това писмо, понеже, струва ми се, позабравих какво е да се събереш на сладка раздумка и мухабетът да ти е за мезе, дет се вика. Последните дни слушам и чета, настръхнал от случващото се по света и няма с кого две приказки да си кажа. Боли ме, че така сам съм, ала повече ме боли, че тая земя съвсем е луднала. Овързала се с воденични камъни около шията от алчност, глупост и жлъч и смело гази с двата крака в мочурището. Някога, кога бяхме още деца, вярвах в човека, в чистия му поглед, гърбината му. Сега, приятелю, се сещам за думите на баща ми, че празен чувал прав не стои. И имам чувството, че и аз се опразвам с бързи темпове и хамбарът скоро ще зейне гол-голеничък и ошушкан.
    Но какво говоря? Добре, че писмото е адресирано до теб, че иначе всички ще скокнат да ме овикват какви глупости съм подел. Ала като ти е тежко, е така – не ти се пише за любов и красота. И като казах любов, се сетих – тя при мен в момента е една, мила моя майно льо, че вече едвам дишам тоя самотнически въздух в стаята. Влюбва ми се, приятелю, за цял живот ми се влюбва. Разбираш ли колко съм загазил? Не мога повече така. Мечтая за една жена и навярно това е знак, че момчето в мен си отива. Трудно намирам вече утеха в празните приказки, триенето на плът в плът, страстите, които държат ме, колкото да не угасна. Дълбая с поглед в чужди очи и търся вечната жена. И двамата знаем, че я има, че нали я изпуснахме по веднъж и ти, и аз.
                                                                         
    Пуу, приятелю, и от тая пуста чужбина съвсем ми омръзна, от тоя зазидан тукашен свят. Всеки ден връщам се назад и извървявам в душата си пътя към нашата улица, тая нищо и никаква улица с разшил се асфалт, разтворил широки обятия, където хората садяха домати, сякаш бе градина. И сещам се за Дана Норката, за чичо Гошо и трактора му, за Иван Бабин и Веска, за несвършващите топли летни нощи и за неизживения студ. И хващам се, че още живея там, че никога не съм напускал онова място, което с три букви просто наричаме дом.
    А колко далеч сме сега от него, приятелю! Теб великата тъмносиня паст те дели, мен пък реки, поля и баири, над които съм прелитал не един път, през които с палец вдигнат и сочещ към небето съм пътувал. Често се питам какво ли ти е да се бориш сам-самичък в другия крайчец на кълбото, да не можеш да се върнеш поне за малко, да обгърнеш двор, балкан, цялото това магическо място, което ти обичаш и то теб обича.
    Питам се, питам се и доникъде я не докарвам, ала си казвам, че ще се върнем, приятелю, ще се върнем, убеден съм! И пак ще говорим през плета, и пак детска глъчка ще има на същата тази улица, на която ние сме играли. Защото, както се казва в едно от любимите ми стихотворения:
                 И да си тръгна, ще се връщам.
                Защото трябва да ме има.

...и ще ни има! Обещавам, ще ни има! Само горе главата. Пътят и да криволичи, пак там  отива, отгде е тръгнал! Ще се върнем...