Ще има след, надявам се.
Малко с лед на бара,
Юрий Гагарин, гологлав лама,
моя милост и смъртта
по пижама.
И може би смъртта ще черпи
за новата реколта мъртъвци,
нечия чужда чаша ще надига,
отпивайки със нашите усти.
„Наздраве! Вдигам тост за живота!” –
ще рече доволно усмихната тя,
it’s a man’s world baby,
ала не и под пръстта.
Наздраве,
но чашите са празни
и ледът не се топи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар