сряда, 26 февруари 2014 г.

Ще има след

Ще има след, надявам се.

Малко с лед на бара,
Юрий Гагарин, гологлав лама,
моя милост и смъртта
по пижама.

И може би смъртта ще черпи
за новата реколта мъртъвци,
нечия чужда чаша ще надига,
отпивайки със нашите усти.

„Наздраве! Вдигам тост за живота!” –
ще рече доволно усмихната тя,
it’s a man’s world baby,
ала не и под пръстта.

Наздраве,
но чашите са празни
и ледът не се топи.

петък, 21 февруари 2014 г.

Поет е всеки

„Знаете ли какво е това велик поет?
 Ами един велик поет е човек, който не се срамува, който наистина не изпитва свян.”
                                                          Кнут Хамсун, „Мистерии”


Поетите не могат да спят,
те са вечно будни,
дори в ежедневието
да изглеждат някак мудни.
Гледат, вървят, струват,
бетер лунатици-сомнамбули,
денем сред мисли плуват,
кой знае какво проумели.

Оскубани пернати
са в природата
техните близнаци,
оскубани по улици ходят
и сбират от стените
хорските мераци...

А нощем,
в малки греещи
простори,
секат от думи
своите кюлчета
от чужди мемоари.

Октомври 2010, Кьолн

четвъртък, 13 февруари 2014 г.

Опъни си

Ще ви кажа, господин интервюиращ,
съвсем лесно е –
с писането е като с пушенето.
На трева.
Дърпаш здраво, държиш,
докато гърлото не изгори,
докато очите не изскочат,
докато не се отцепиш от кръга...

...и чак тогава издишаш.