сряда, 10 декември 2014 г.

Безстрашен

Часовникът видях
как избърза със минута
и после с още една
и още една
и още една...

и така броих,
усмихвах се,
броих,
усмихвах се,
и страх загубих
от времето,
което никога
няма да имам.  

вторник, 25 ноември 2014 г.

Кварталните пияници

Кварталните пияници
застъпват на масата
от девет сутринта,
какво да правят хората?
Не ги съдя.
Аз приседнал
на съседната маса
ги чакам в девет вечерта.

четвъртък, 13 ноември 2014 г.

Добрият човек

Това е добрият човек,
познавате ли го?
Не?
Нека ви запозная,
навярно сте го срещали преди,
някъде в навалицата,
на някоя дълга опашка,
в тролея на седалката до вас,
а може би никога до този час.
И той не ви познава,
но се радва да ви види,
такъв си е –
всеки човек му се свиди.
С какво се занимава?
С нищо,
той просто е добър човек,
вярно, малко припечелва,
но щастлив живее –
казва, че клонка добро е нужна
зиме да го сгрее.
Да е разорен?
Боже, та това звучи абсурдно!
Нали и ризата дава, която няма,
не в банка са неговите пари
и карта за банкомата няма,
но и той е човек, или?

вторник, 4 ноември 2014 г.

Обич без остатък

    Коя част от любовта най-обичам ли? Моментът на раздяла. Когато утрото е дошло и те тика вън от леглото ѝ. Когато бавно се обличаш и си тръгваш. Тя стои боса на прага и чака да се обърнеш, да я погледнеш отново.
    А навън слънцето блести, бели облаци са избухнали на небосвода, гълъбите кълват с човки по площада, камбаната на църквата отброява часовете. И в този миг няма за какво да мислиш. 
   Животът наистина нищо не иска, той единствено дава.

вторник, 28 октомври 2014 г.

Избор

                   Тя беше ангел                                          ти бе дявол
аз стоях помежду
ви

коя избрах?
Избрах да накажа ангела.

понеделник, 20 октомври 2014 г.

Разбира се

Много жени
във мен са живели,
като първи пролетни лъчи
пред белите им бузи съм спирал,
а те са се чудели
кой е този пътник
небръснат, засмян и спокоен.

И сред липсата на отговори
право в сърцата им,
в домовете им навлизах
и скоро тухлите нагряваха се
от любов и живот
без да броим юлското слънце,
разбира се. 

събота, 4 октомври 2014 г.

Дръж пътя

Някъде между Бога и дявола,
между павирания път и рядката кал,
между чуждите съвети и собствената мисъл,
твоята просека минава –
не се отлъчвай от стъпките си,
знаейки какво си заслужил
живей спокойно,
а какво е то, е ясно като две и две,
по хоризонтала и вертикала,
разкроено от същата онази земя,
която изтръскваш от подметките сега.

неделя, 7 септември 2014 г.

Везни

как на везни
ще сложиш
думата „нас”

как от нея
едно ще 
извадиш и
получиш „аз”

като върху две
всичко
помежду ни
се крепи

като две
на едно
не се дели. 

ти си везна.
аз – безтегловен.
A perfect balance. 

понеделник, 18 август 2014 г.

Душата ми ликува

Душата ми ликува
и нищо не дири,
пука ка’ подпалка,
огън гъне се и свири.

Посред брега,
на пясъка ленив
морето в мен
разгръща се, разтваря се
и чувствам се
като лист-самодив
довян от нейде,
протяжно въргалящ се. 

Нека морето си плиска,
то друго си не може,
нека някой се киска,
обичам го тоже!

четвъртък, 10 юли 2014 г.

Твоята история

твоята история не мога да разкажа -
началото не зная, краят ѝ вързан е
на китка и кървавее в залез тих
и със всички думи, струпани накуп
напук не ще изкарам ни думичка,
ни звук.

твоята история не мога да разкажа,
тя пресрещна ме сама и мойте думи
пише със твоите неизказани слова,
и аз съм някой друг – малко повече теб,
малко по-малко мен.

вторник, 8 юли 2014 г.

Дамата с кученцето

Дамата с кученцето
разхождаше се зад моя блок,
стара и повехнала
от панелния живот.

Съседка кресна от прозорец,
кученцето наостри уши,
приказки за едно и също –
приказки, от които не боли.

Децата, цените, проблемите
и кученцето в скута,
такива ли са на дните премените –
кое му е хубавото на смута?

Разходката продължи.

Разделиха се монотонно,
кученцето припна без каишка,
в миг времето затече главоломно,
в миг убива капанът мишка.

вторник, 1 юли 2014 г.

Продължавам

           This is my story, my pain, my joy.
             My life.


Изгубен съм сред пътя,
изгубен съм сред дните,
разплитам се от мисли,
разплитам се от грижи.

Поглеждам напред,
въздъхвам назад,
жаждата с крачка утолявам

и продължавам. Настоящето
е някак твърде спряло –
сегашно продължително
е пъпа на моето начало.

Без да се спирам
продължавам,
без да знам накъде,
понеже друг път
не познавам.  

сряда, 25 юни 2014 г.

Really real

Трябва да ти призная -
аз съм истински...
глупак.

не ме лъжи
не ме щади

не ме заставяй
но ми помагай

не ме обичай
а ме люби

не по мен тичай,
а ми дай следи.

Навявай покрай мен
своя мирис сладък
напомняй всеки ден
че съм истински глупак.

неделя, 22 юни 2014 г.

Кучешка козина

Човешката си порода
със кучешка бих сменил –
ще тичам с изплезен език,
ще се въргалям в пръстта
и никой няма да одумва
лаят из моята душа.

Косъмът зализан ще е
единствено ако съм ял,
с кучешка козина
не ще съм ни черен,
ни бял.

четвъртък, 19 юни 2014 г.

На нея

Нека погаля къдриците ти сънни,
не ги разплитай щом слънцето съзре

как двама разхождаме се сънени
дигнали клепача на своето сърце

в утрините млади и пробудени
отпивам те с мириса на варено кафе

и морето в мен не бушува,
щом на завет е в двете ти ръце.

08.03.2011

вторник, 17 юни 2014 г.

И преди те е имало

И преди те е имало
притаена във вечерните лампи,
спотаена сладост в горски плод,
а аз вървял съм,
вдишвал съм те,
вкусвал съм те
без дори да знам.

Крачките отмервах
дните броях,
щастието зачерквах
омразата таях,
доброто заставях
суетата забравих
себе си удавях,
намирах в търсенето
единствено крах.

Сърцето ми позвъни.
Не дигнах аз,
беше ти
и гласът ти
наместо мене
отговори
„обичам те”.

четвъртък, 29 май 2014 г.

Хора и улици

Сред самотните улици
на неизживените чувства
вървя обзет от кротък бяс
в едно безсмислено
пиянство и гонение
на сетния ми час.

23.03.2014

понеделник, 12 май 2014 г.

Две факли

И щом заромоли дъжд на перваза
във спомена ще се явиш,
обляна от нежност, доброта,
вплела една любов в
думата жена.

Ще обичам теб, ще бъда глупав,
ще рисувам блян лъжовен, непознат,
за да мога в краката ти
света да струпам,
да бъдем двама над...

...всичко и всекиго
едвам ще те докосна и
устни прилепя,
над хорските съдби нелепи
два ангела ще прелетят.

А след това
ще бъдем заедно,
ще бъдем голи,
искрици ще прехвърчат,
на сухата златна слама,
две тела ще запламтят.

Ще те обгърна и мигом
на уше прошепна
двете думи на сърце,
аз Везувий, ти – Етна,
две факли
под незрящото небе.

октомври 2009

четвъртък, 8 май 2014 г.

Killa Kleist

Четеш Клайст
слушаш 100 кила
бум – бау
рат-а-та-та
Клайст се обръща
в хип-хоп поет
на черта,

Господ Бог
да пази немската
култура
от 100 кила,
рат-а-та-та. 

неделя, 4 май 2014 г.

Младо вино

далеч от теб
съм едно злощастно
джибри –
ферментирам,
бушувам се,
трептя,
обръчите
опъвам до немай
и всяко
зрънце тъга
на пивко вино
искам
да обърна,
в смеха ти
да се влива,
в очите ти
да свети,
сърцето ти
да грей.

ала има и такива дни.

някой грижливо
запечатва те отгоре,
с кълчища канелата
плътно увива,
а ти оставаш вътре
в чакане да рукнеш,
защото всичко хубаво
искало време
и от непрeкипяло вино
глава боляло.


неделя, 27 април 2014 г.

Нейната красота...

               поради Ремедиос красивата

Нейната красота
е нейното значение
за света –

да укротява полуделите,
да подлудява смирените
да е трън в окото на провидението
да е лек за безверника
безсъние за любовника
пъкъл за рицаря,
който гние под прозорците ѝ -
за всички тя носи значение,
за себе си
е жена без значение.

неделя, 13 април 2014 г.

Пословица

Бог високо,
цар далеко,
стани шут
да минеш
по-напреко.

неделя, 6 април 2014 г.

Книга

Отвори ми се като книга.

Дълго гледах корицата,
предговорът стори ми се сух,
със първата страница разбрах,
че за първи път пише,
че малко я е страх,
ала със всяка следваща
започнах все по-често краищата да подгъвам
в сюжета леко и без тежест да потъвам.

Сега съм на средата,
мина ли нея, подписвам се в горния
десен ъгъл за да оставя своя белег,
затварям книгата и поставям я на прашната лавица.

събота, 29 март 2014 г.

Огън и жупел

Отзад напред
разглеждам жената
отдолу нагоре
тръгвам с поглед –
набирам се по тока,
катеря глезена,
зачервен достигам
прасеца, за да продължа
без умора към бедрото,
където задъхан
тупвам върху меките ѝ части,
от където като батут
изстрелвам се към косите,
впивам очи в гърба
и раменете –
разпвам я на кръста –
а когато тя се обърне
станал съм на малък
черен въглен
от страстите изхвърлен
на огъня в очите.  

четвъртък, 20 март 2014 г.

Маргаритки

обича ме
не ме обича

обича ме
не ме обича

обича ме
не ме обича

докато не остане
само слънце

без лъчи които
да заслепяват.

вторник, 11 март 2014 г.

Сол-пипер

Сега далеч живея
от думи, образи и букви,
сега притихнал грея
в сърце от стари тухли.

Сред писука на вятъра
усмихвам се, подслушвам,
сред вечер от бълхи нахапана
в стар фотьойл разпускам.

Душата ми гмурнала се
из къщни миризми кръжи,
чинията пред мен нахранена
на лук и люто ми дъхти.

И те така, казал е поета,
онзи, с оцапаните пръсти,
човека, дет седи на плета
и със сол-пипер ме ръси.

вторник, 4 март 2014 г.

Втасал любовник

За любовници бленувам
сред яснотата на пустинните нощи,
всяка звезда с име заплювам
и замесвам сърцата ни в дървени нощви.

неделя, 2 март 2014 г.

Писмо

    Ей ме, приятелю, как си?
    Пиша ти това писмо, понеже, струва ми се, позабравих какво е да се събереш на сладка раздумка и мухабетът да ти е за мезе, дет се вика. Последните дни слушам и чета, настръхнал от случващото се по света и няма с кого две приказки да си кажа. Боли ме, че така сам съм, ала повече ме боли, че тая земя съвсем е луднала. Овързала се с воденични камъни около шията от алчност, глупост и жлъч и смело гази с двата крака в мочурището. Някога, кога бяхме още деца, вярвах в човека, в чистия му поглед, гърбината му. Сега, приятелю, се сещам за думите на баща ми, че празен чувал прав не стои. И имам чувството, че и аз се опразвам с бързи темпове и хамбарът скоро ще зейне гол-голеничък и ошушкан.
    Но какво говоря? Добре, че писмото е адресирано до теб, че иначе всички ще скокнат да ме овикват какви глупости съм подел. Ала като ти е тежко, е така – не ти се пише за любов и красота. И като казах любов, се сетих – тя при мен в момента е една, мила моя майно льо, че вече едвам дишам тоя самотнически въздух в стаята. Влюбва ми се, приятелю, за цял живот ми се влюбва. Разбираш ли колко съм загазил? Не мога повече така. Мечтая за една жена и навярно това е знак, че момчето в мен си отива. Трудно намирам вече утеха в празните приказки, триенето на плът в плът, страстите, които държат ме, колкото да не угасна. Дълбая с поглед в чужди очи и търся вечната жена. И двамата знаем, че я има, че нали я изпуснахме по веднъж и ти, и аз.
                                                                         
    Пуу, приятелю, и от тая пуста чужбина съвсем ми омръзна, от тоя зазидан тукашен свят. Всеки ден връщам се назад и извървявам в душата си пътя към нашата улица, тая нищо и никаква улица с разшил се асфалт, разтворил широки обятия, където хората садяха домати, сякаш бе градина. И сещам се за Дана Норката, за чичо Гошо и трактора му, за Иван Бабин и Веска, за несвършващите топли летни нощи и за неизживения студ. И хващам се, че още живея там, че никога не съм напускал онова място, което с три букви просто наричаме дом.
    А колко далеч сме сега от него, приятелю! Теб великата тъмносиня паст те дели, мен пък реки, поля и баири, над които съм прелитал не един път, през които с палец вдигнат и сочещ към небето съм пътувал. Често се питам какво ли ти е да се бориш сам-самичък в другия крайчец на кълбото, да не можеш да се върнеш поне за малко, да обгърнеш двор, балкан, цялото това магическо място, което ти обичаш и то теб обича.
    Питам се, питам се и доникъде я не докарвам, ала си казвам, че ще се върнем, приятелю, ще се върнем, убеден съм! И пак ще говорим през плета, и пак детска глъчка ще има на същата тази улица, на която ние сме играли. Защото, както се казва в едно от любимите ми стихотворения:
                 И да си тръгна, ще се връщам.
                Защото трябва да ме има.

...и ще ни има! Обещавам, ще ни има! Само горе главата. Пътят и да криволичи, пак там  отива, отгде е тръгнал! Ще се върнем...

сряда, 26 февруари 2014 г.

Ще има след

Ще има след, надявам се.

Малко с лед на бара,
Юрий Гагарин, гологлав лама,
моя милост и смъртта
по пижама.

И може би смъртта ще черпи
за новата реколта мъртъвци,
нечия чужда чаша ще надига,
отпивайки със нашите усти.

„Наздраве! Вдигам тост за живота!” –
ще рече доволно усмихната тя,
it’s a man’s world baby,
ала не и под пръстта.

Наздраве,
но чашите са празни
и ледът не се топи.

петък, 21 февруари 2014 г.

Поет е всеки

„Знаете ли какво е това велик поет?
 Ами един велик поет е човек, който не се срамува, който наистина не изпитва свян.”
                                                          Кнут Хамсун, „Мистерии”


Поетите не могат да спят,
те са вечно будни,
дори в ежедневието
да изглеждат някак мудни.
Гледат, вървят, струват,
бетер лунатици-сомнамбули,
денем сред мисли плуват,
кой знае какво проумели.

Оскубани пернати
са в природата
техните близнаци,
оскубани по улици ходят
и сбират от стените
хорските мераци...

А нощем,
в малки греещи
простори,
секат от думи
своите кюлчета
от чужди мемоари.

Октомври 2010, Кьолн

четвъртък, 13 февруари 2014 г.

Опъни си

Ще ви кажа, господин интервюиращ,
съвсем лесно е –
с писането е като с пушенето.
На трева.
Дърпаш здраво, държиш,
докато гърлото не изгори,
докато очите не изскочат,
докато не се отцепиш от кръга...

...и чак тогава издишаш.

неделя, 5 януари 2014 г.

Урок по френски

Легни отново до мен.
Разкъсван съм от миналата ти
и сегашната тя.

Oh là là.