неделя, 24 ноември 2013 г.

По пътя

Търсенето е еднообразие, което ще те изпие, а любовта – тя те намира и без да я търсиш. Тя е в теб от утробата и светлината ѝ те застига по пътя. Нужно е само да поспреш за миг и тя ще те озари, предрешена като случайност. Ти няма да я очакваш, може би ще си се излегнал в леглото щастлив или нещастен, пиян или трезвен, подслушвайки нощта и стъпките на звездите по покрива. Тя ще отвори вратата в тъмното и ще те грабне, изведнъж ще усетиш огъня, въздуха, водата и земята в гърдите си. Ще ошушка стария ти живот до кокал, ще чезнеш в нощта без ревностно пазене, без връх и падение, с напираща обич в сърцето.
Тя ще ти открие небесата и ще те свали отново на земята.
Тя е семето, от което покълва всяка дума и всеки рай.

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

А дали е така

Ей, момиче непознато, спри се,
портмонето си изпусна,
Ох, господине, благодаря ви,
каква съм заплесана!
Моля ви, не се корете,
в тази рокля разсеяна да бъдете
прилича ви, все тъй ходете.
Стига, недейте, изчервих се,
някой ще ви чуе и рече:
ето, виж я тази Жана,
всеки ден нова рокля слага
и току кога излезе
портмонето ще изпусне –
що за кокона, каква повлекана!   
А дали е така, Жана?
За бога, нямам представа,
нарочно го не правя,
ала бедата все намира ме навън
и от нея бивам все спасена
от млад и хубав господин.