Вършец в
късна есен –
късна,
понеже в Рим
зима няма, а
във Вършец
боторите
отдавна са
нарязани,
нацепени и бумтят
в кюмбето
огряло варосаните
с метла стени.
Ех, божке –
мисля си аз,
какво е Рим,
какво е Вършец?
Две империи
над които
властва
безвремието на есента,
две империи от
които
вятърът ще
отвее мен,
и тях остави
по това.