- А добър ден, дядо! Дошъл съм във вашето село с мисия! – поде момчето въодушевено.
Старчето се сепна, не знаеше какво е това мисия,
но продължи да слуша:
- Дошъл съм, дядо, да ви науча да разпознавате доброто отдалече, да ви
покажа правия път. Виждаш ли го например онзи, ей там, при смесения магазин кажи-речи?
Веднага мога да ти кажа добър ли е, лош ли е, колко чини.
Думите на момчето видимо не грабнаха
стареца и той понечи да отговори ясно, бързо и достоверно, че това е „бай Еди
си кой-си”, но отново бе възпрян от напористия младеж:
– Сус! Нищо не казвай бе, дядо,
всичко ще развалиш! Ти още не ми вярваш, ама аз ще те направя вярващ. Аз ще ти разкажа
всичко за тоя човек, а ти после ще кажеш, право ли е, криво ли е, нали се
знаете?
Най-накрая неведомият месия с чудната дарба се спря за момент и даде
път на дядо Генади да се включи в разговора:
- Е па, може, момче – уклончиво отвърна
старчето. – Ама, де, кажи ми, къде ми е на мене, а и на тебе кирията в цялата
тая работа? То няма какво да му разпознаваш на човека, не видиш ли, че всичко
си му личи.
– Бре че костеливи селски глави! – вирна се момчето – Как ще си личи,
като не си! Кой може със сигурност да знае какъв човек седи до него? Аз хляб в
ръцете ти давам, дарба несъизмерима, а ти ми плюеш в шепите и обръщаш
гръб.
- Ми тъй де - прекъсна го старчето - аз съм прост човек, бе момче. Че за какво ми е тая дарба? Аз съм си живял и
отживял, наситил съм се. Сега ми дай едно коматче – и потупа дядо Генади
дружески хляба под мишницата – и баба вкъщи да ме посреща и друго и не ща.
Една седмица бе минала, откак бе слязло момчето на Земята и се бе
залутало по тия диви села. Ни млади, ни стари му се връзваха, всички с едни и
същи думи го посрещаха и изпращаха. Началната им почуда бързо преминаваше в неразбиране
и недоверчивост и в скоро време го отпращаха по живо, по здраво да дири другаде
пазар за своята дарба. В какво вярваха тия хора, все се не разбираше.
Саможивляци, стъпили с единия крак на земята, с другия на небето, избуели и яки
като троскот, таящи малко думи, говорещи ясно и отривисто.
Дядо Генади потупа сепналия се месия и с мек и равен глас му рече:
- Момче, върви си по пътя, стари сме ние за тия работи. Тука всички от километри
се познаваме – и сви в неговата уличка, свършваща в гората.