Към

Утре потеглям на път със кола.

Ще завъртя ключа,

моторът стреснат ще се задави,

лостът ще го потупа да му мине

и ето ме в нощта пътувам:

натискам педала на газта,

натискам спирачка

и святкам в тъмнината

като петролен инсект

обвит във метала

вярата,

че ще стигна надалече

отблясва,

духът ми ковък,

само дръж се, машино,

и двама с теб отвъд

изгрева ще минем,

където Ботуша свършва

и островната блажена земя

влажна и топла ни чака.