Прус!

Тези улици не са ми познати. Тези лица са твърде самотни. Парите в ръката ми не ме правят нито по-щастлив, нито по-богат. Пуша. Защо пуша ? Не искам да пуша. Кой изтръгна сърцето ми и го очува така ?

Влизам в колата и паля двигателя. Натискам педала на газта. Не оставям покупките у дома. Махам се от града възможно най-бързо. Светофари пропълзяват покрай мен, излизам от натоварените булеварди, преливам в спокойните покрайнини, не се качвам на магистралата.

Вън от града съм, пипалата му не стигат до мен. Ускорявам по двулентовия път. Карам все на изток. Слънцето припада зад гърба ми, зората е още в утробата на нощта. Отварям прозорците, слушам песента на щурците и не мисля за нищо.

Започва да се развиделява. Отбивам от главния път и спирам до скалите. Излизам от колата, не изключвам мотора. Достигнал съм целта си. Освобождавам ръчната, включвам на скорост, натискам газта и чувам плясък във водата и стържене на метал зад себе си.    

Продължавам пеша. Вървя още няколко километра. Захвърлям ризата, изпразвам джобовете, събличам се гол. С крак опипвам водата. Студена и приканваща. Засилвам се и се хвърлям в соленото море.          

Плувам бавно, слънце грее пред очите. Водата ме носи и тласка напосоки. Брегът изтънява. Скоро не поглеждам повече назад. Скоро не виждам нищичко напред.

Изтягам се по гръб във водата. Вече сам съм си сал. И сега накъде ?