сряда, 14 декември 2011 г.

Мама му д’еба


Насладата да се разяждаш сам,
докато светът напред се движи,
а ти си се запречил като прът
и ха напред, ха назад –
мязаш на заклещен пръч.

Колко неща не научих, не прочетох,
едва ли знам, изгубих нишката на
потока, затънах в блато като бъз
небран.

Едно нещо почна, само друго
да не свърша и как и да го въртя,
суча, май съм си чистокръвна
мърша.

Понякога ококорвам се, впрягам се,
т.е. правя се на деен, трудолюбив,
ала личи ми, че превил съм се -
направо обезценен геврек ленив.

Цял живот пред мене,
а как ще го живея, сам не знам,
оглозган от собствената си
тъпота говежда и не, братле,
майка ми не се казва Надежда.