сряда, 14 декември 2011 г.

Мама му д’еба


Насладата да се разяждаш сам,
докато светът напред се движи,
а ти си се запречил като прът
и ха напред, ха назад –
мязаш на заклещен пръч.

Колко неща не научих, не прочетох,
едва ли знам, изгубих нишката на
потока, затънах в блато като бъз
небран.

Едно нещо почна, само друго
да не свърша и как и да го въртя,
суча, май съм си чистокръвна
мърша.

Понякога ококорвам се, впрягам се,
т.е. правя се на деен, трудолюбив,
ала личи ми, че превил съм се -
направо обезценен геврек ленив.

Цял живот пред мене,
а как ще го живея, сам не знам,
оглозган от собствената си
тъпота говежда и не, братле,
майка ми не се казва Надежда.

неделя, 20 ноември 2011 г.

Мегаполис


...ВиК услуги от А до Я
докато зидар зида балкони
друг продава зъби за багери
пък шлосер вади картофи
с/у добро заплащане
и кърти чисти извозва
без точки запетайки
купува коса над 30 санта
само втроник сряда
и неделя шест дена
работи седмия
на село отиди
вземи своята оферта
плати и не плащай
на гастарбайтерите
вън от българия –
за останалите КУР
за левски и/или цска
понеже ушев педераст
але, але, до барселона
с уиз еър за 60 евра...

ах, селски буламач най-драг,
ах, обичам те, София-град!

петък, 18 ноември 2011 г.

баба-дядо-любов




Питам баба,
питам дядо,
как се влюби,
де я срещна
те ме гледат,
аз ги тегля –
кой ме лъже,
кой си верва
и приказка се
гъне,
тъй бъбрива,
че баба ми
по дядо ми
отвърне,
сякаш
от срам
червива.

...той във парка
все по мен,
така-така вървеше,
описва тя със пръсти,
и станало не щеш ли
съвсем случайно всичко.
А после то е ясно -
майка ми, и тя порасла,
ала ти да помниш, сине,
полека карай и не бързай,
че жената е опасна.
Той голям е, Райне,
парира кротко дядо,
но що ли обяснявам
веке, кат ни раждат
с висше и тапия.
Тя, жената,
според дядо,
трябва да е
добра и чиста,
а това дето ги крепяло
уважение се нарича.

Тука аз чевръсто
поглеждам се извътре,
промърморвам ужким вяло,
па изчервям се в палитра -
то било е ясно,
ясно ощ от памтивека,
мъжа жената дири
огнище да наклади,
съчки да му кърши,
затуй добро ни трябва
уважение и прочие,
изпод думите
и всичката им плява
любовта е просто,
...
многоточие.

Прилеп

разбери,
не знам

нищо
не знам

съм просто
втъкан.

петък, 28 октомври 2011 г.

Out of Schengen


Дъното е моя таван,
стотинката – милион,
намереното – безценно,
изгубеното – погром.

Обичам всичко старо -
износени дрехи и хора,
джунджурии грохнали
от истории, умора.

Случайното по-скъпо
ми е от злато, само
сред дим виждам ясно
и в утайката познато.

Стерилното ме плаши,
луксът отвращава,
уют не се продава
той си е в наш’те души.

Добре дошли!
Welcome!
Wilkommen!
Bienvenue!

(...и много ви здраве)

неделя, 11 септември 2011 г.

Не сме ли разказ

Нека бъда просторът на твоята душа
и целувки на него денемa, нощта,
безспира висят сякаш накацали врабци,
спомни ли си разказа за лястовицата,
Моканина, мъката и моминските очи ?
Така ще живеем и ние – малки хора
загърнати на топло като в разказ,
отгърнати навън към вселената от лес,
където лисици, вълци и приказки все
бродят, където душите ни боси
по трохите с птиците кълват и ходят.


Танц


В ритъма

потропвам с крак
и съзирам те насреща,
обвита в гол аромат,
пристъпваща гореща.
Със стъпки малки,
котешки, отиграни,
за тебе всичко е игра -
животът, карнавалът,
минувачите случайни,
зейналата с цяло гърло
суета, която като парафин
претапяш във всяка среща,
защо ли ?
Защото си мечта
потропваща със крак
насреща.

понеделник, 4 юли 2011 г.

Взех да се повтарям,
дали не остарявам?
Взех да се повтарям,
дали не преигравам?

събота, 25 юни 2011 г.

Ох, на мама



Какво и как се случи, не се разбра, но отведнъж майката на Пейо легна болна на спалнята до ръждивата остъклена тераса. Грохнала и залиняла, тя връчи каишката на синчето си, с която трябваше да подръпва овехтялата, а и оредяла откъм къдрици, болонка. Години наред мама Рени сама разхождаше кучето Вая и пушеше силни цигари на разкъртената от хаймани пейка зад блока, със скритата надежда някой спретнат мъж да я заговори. През това време Пейо шпионираше най-ловко през прозореца, прикрит изкусно зад пердето, мечтаещ. Най-накрая и нему се падаше честта да оваля краката си в пясъчника до пейката, да вдиша мириса на изгорялата трева зад блока и да настъпи някой излегнал се на плочите гущер по опашката.
И така в един чуден ден за подвизи, той грабна каишката и се почувства за пръв път в притежание на собствения си и нечий чужд живот. А-ха Пейо да усети свободата, когато тя полека-лека почна да се изплъзва като косъм от масло. Щом излезе да се разтъпче зад блока, децата, които играеха цък цък на лоста за тупане на килими, започнаха да му се присмиват, след като Пейо почти не се осакати в опита си да върне топката, която беше срещнала главата на одъртялата Вая. Сълзлив и съкрушен, той издърпа набързо зашеметената болонка и закрачи приведен към вкъщи с неравна стъпка. Едвам отворил входната врата, от него напря рев, който се стовари като гръм върху още потреперащата от сътресението опърпана кучка. Мама Рени пък, скрита в малкия клозет, едвам не изпусна синьото „Виктори” в нацепената, иначе идеал стандард, тоалетна чиния. Не устискала без цигари, тя се беше добутала до тоалетната, за да изпафка една на пуснат вентилор. Стресната от по-ранното завръщане на Пейо, тя изръмжа веднъж, дръпна за последно припряно и усети как тютюнът свършва и иде лютивият вкус от филтъра, закашля се, плюна сурова храчка и като не намери паста за зъби около нея, взе един душ гел и изжабури устата си с него. Със свеж дъх и приведена отново в ред прическа, тя се яви наперена пред Пейо като статуя на съветски лидер. Поглеждайки в очите ѝ, Пейо се скова от страхопочитание. Мама Рени поде с милозлив тон:
- Какво е станало бе, мами ? Да не те е набило някое момиче, че така си се разврякало като някое патенце, а ? Кажи, мами ?
Пейо, паднал на колене, ревящ, с очи зачервени като късни юлски домати, се добута с ръце до майка си и се вкопчи в пеньоара ѝ, мръсен по ъглите и напоен с женски парфюм. Не отронваше ни дума. Мама Рени го погали по косите и го придърпа към бюста си. Заразена от ролята на самотна майка, тя взе да го успокоява и полека Пейо почна хлипайки да се засмива на нейните увещания и шеги. Под пеньоара на мама беше най-добре.