сряда, 20 октомври 2010 г.

Нали



Има нещо хубаво,
някъде зарито лежи,
стихът ми с пролет напоява
и му вдъхва росни сълзи.

Има нещо хубаво,
което още хора ни държи,
във въздуха се мярва,
най-открито пред очите ни стои.

Има нещо хубаво,
Иззад ъгълчето бди,
то усмивките ни носи
и в мига щастието крои.

Има нещо хубаво,
за него нямам дума дори,
в живота се втъкало -
в късчето хляб,
във вино и жени.

неделя, 10 октомври 2010 г.

Род



Пеперуда в хербарий си
щом не си сред свои,
като мъничка сърна
сред глутница копои.

Човек човек е,
там дето семето посее,
а другаде –
или за оран ще изпръхне,
или от вятър залинее.

Кръв вода не става,
камък си на мястото тежи,
шумата навсякъде опада,
но най-красива е
под родните лъчи.

Моето място едно е
под това небе,
сърцето закопано в двор е
и само там
то искрено ме грее.

петък, 8 октомври 2010 г.

Една вера


Една вера имам
и тя е живота,
простичкия живот
лишен от удобства,
постлан със стърготини,
твърд като рогозка,
мек като пръст напоена.

Това е мечта.
Моята мечта.
И дори над нея,
аз нямам
никакви права.

Нямам.
И живея в красота.