понеделник, 31 май 2010 г.

...

Тъжен студ лежи
грохнал на сърцето,
времето изтича
на капки от небето.

Вихрушка навява
спомени в лицето,
бръчките издялва
като бряг морето.

Утре ще е късно
и все по-далеко,
нощите къси
поглеждат към дерето.

Старост-нерадост,
животът се рони, като
житен клас е младост,
седнала на вехти клони.

Няма коментари:

Публикуване на коментар