В джоба въргалят се безброй жълтици,
не благородници, а последни стоици
готови на всичко по дадена заповед,
втвърдявт се набърже като идния запек.
„Днес яйца, утре картофи, вдругиден пица,
сутрин пък филийка със сирене и лютеница”,
а рафтовете пълни със шунка най-тънка,
мерудии, кървавица,
но къщи за кусане има едничка паница.
Към касата пристъпям с плахи крачки,
Наум смятам цените без елки, броячки,
Пред мен количка с хайвер, вино,
„на промоция” белачки,
а в моите ръце купчина жълти храчки.
Крачолите със сезалче отдоле стегнати,
че джобовете бездънно застенали,
настъпват моменти напрегнати,
моменти на вземане-даване...
„Добър ден”
(и шамаросва ме с усмивка)
„Добър ден”
(отвръщам с обичайната въздишка)
„Лев и осемдесет и пет, моля, господине.”
„Мога да ви дам точно, г-жо...”
„...моля, наричайте ме просто Миме.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар