сряда, 28 април 2010 г.

Ще сме завинаги


Ще бъда тук завинаги,
ще бъда в теб завинаги,
във всяка твоя усмивка
и мимика,
в дима на вечерната цигара,
в спомена за сладката
бабина попара,
ще ме кусаш без насита,
от виното ще пиеш
без да питаш...
Обичам те,
не ме помни,
във живота завинаги сме
Аз и Ти.

Животът е чудо


И ако това е любов,
аз съм прещастлив
всеки един момент,
всеки час,
всяка минута,
всеки ден.
Очите ми плуват
в сълзите
на живото сърце,
болка не усещам,
в очите ми тупти
пъстро небе,
ръцете са ми отворени
от тях дарявам
усмивки на дете,
краката стъпват по полета
девствени, окъпани
от извора изначален,
гърдите се отварят
и затварят като цветове,
дробовете ми дишат
с всяко листче
на всяко дръвче,
душата ми кипи ,
вода в бързовар е
и ти поемаш парата,
душата къпеш в искри...
Не искам много,
само да обичам,
с мисли вплетени
на плитка
към теб да тичам,
мое дете

вторник, 27 април 2010 г.

Радвай се



Има хора –
едни и други,
различни и чудни,
мечтатели, нихилисти,
песимисти,
идеалисти, реалисти,
просто глисти,
шарени мартеници,
сиви патерици,
глътнали бастуни,
хапчета, думи,
живеят тук и там,
гризат живота
като горчица с хрян
Пешо, Людмил, Страхил,
а насреща
Ива, Мила, Богомила,
бабичката от блока
от старост загнила,
отецът Нектарий,
послушникът Захарий,
около тях небесните чеда,
градове и парии,
стари, млади,
бълбукащи нрави,
бунтуващи стави,
мислещи твари,
революции и шамари,
септември, май и юни,
дете плаче,
майка вика „гуни-гуни”,
музикант опъва струни,
старец дялка
мъдрост в думи,
вечер изгрява,
ден залязва,
ръка по друго тяло
нежно полазва,
магия се развихря,
буре с вино
се отприща,
потича река
и всеки се къпе,
слънцето
тази нощ е звезда,
сияеща над всички,
за всеки място има,
по-жив е животът,
усеща и Дима,
отецът завайкал се
вика „амина, амина”,
светещи души гледат
и не вярват,
истина е,
един друг да пият
от божата благодат
се надпреварват.
Наздраве!
Живейте и бъдете
безсмъртни,
гуляй във вените
ви ще тече,
усмихвайте се,
щастие без щитове зове!

Съвет


Носи дома в сърцето,
тъй никога не ще си сам,
обуздай морето в себе си
и ще плаваш в тихи океан,
обуй духа в обувки,
пристъпвай с плам,
изуй всичко що те души,
пази светъл своя храм.
Изпепели лъжата,
на хиените хвърли,
нека техните души да трови,
нека техните сърца гори,
а ти
обичай и прощавай,
на злия със добро върни,
дори кога се зло не трае –
запомни –
себе си бъди!
Бъди свободен и почувствай
всяко стръкче, коренче, тревичка
не гони вятъра, а усети го
как ражда в тебе нова пролет,
как проехтява като глас на птиче.
Пред природата се прекланяй,
тъй както пред любовта,
на лист напиши и не забравяй,
че свободата е в любовта,
а тя самата - Божата ръка.

събота, 17 април 2010 г.

Не боли



От любов не може да боли -
та нали това е сън,
в който от сърцата човешки
мед и мляко ръми ?

Спри се за момент –
(почувствай, не мисли)
бръкни в месалчето с желания
и филийка намажи.
Сега вземи чашката,
малко я препълни,
пийни я набързо -
дъното да не те бои.
Изгори очакванията си,
надигни клепки и прогледни
и ще осъзнаеш,
че от любов нe може да боли.

петък, 16 април 2010 г.

Вулканичната завеса



Датата е 15 април 2010. Вулкан изригва в Исландия. Хора са евакуирани, вулканичен прах се стеле из небето, полети се анулират – същинска смрад. Светът е в шок, Европа е блокирана, поляците дори не могат да погребат споминалия се президент. Облакът се отправя на изток и спира на границата на бившия СССР със Западна Европа. Желязната завеса се спуска отново, но с ново име - „Вулканичната завеса”. Източна Европа попада в лапите на Русия. В Косово се организира забава с руски танкове, Украйна е окъпана от кръвта на бившите си управници от руските специални части „Wash & Go”, a България дарява АЕЦ „Белене” и своите 25 % от Бургас-Александруполис на Русия. Бойко сваля костюма си и показва татуировките на Путин и Медведев на лявата и дясната гърда. Народът ликува! Тодор Живков е съживен с изкуствено дишане от настоящия премиер, а Сталин всъщност никога не е умирал, просто имал нова адресна регистрация в Обзор. Ленин е в критично състояние, ковчегът на Тито е загубен, а Чаушеску в опит да се прероди, бива отново разстрелян от поданиците си. Мао Дзе Дун каца в Пекин с директен полет от Рая на държавния авиопревозвач „Heaven was made in China”. Коминтернът е възкресен, правата за излъчване на конгресите държат XXL и Spice Platinum. С този ход се превръщат в две от най-богатите медии в света, като предават на живо всички мазни целувки на лидери на комунистически партии по цялото земно кълбо.
В България ситуацията е доволно спокойна. Най-накрая всички досиета на Държавна сигурност са унищожени, заради показаната обществена незаинтересованост след анкета взета от 10 души, взели по 10лв. За няколко дни смъртността в България рязко се покачва, след което отново се уравновесява. БКП се явява на избори и, за да спечели заслужено! Абсурдно е да се твърди, че резултатите са манипулирани, тъй като в тъмните стаички е присъствал и втори човек, който е „следял за сигурността на гражданите и гарантирането на демократични избори”. Естествено хората преживяват малък шок с напасването към новите лъжци. Гербът на страната е променен, под него е записано : „Напред към аграрен прогрес”, а лъвовете на него пълнят буркани мързелива туршия и носят на гръб пазарски чанти. Новата вълна от комунистически лозунги действа като лифтинг програма за пенсионерите в страната и мнозинството от тях се е подмладило с двадесет и повече години. Безработицата е нулева, тъй като отново никой не работи. Всички чуждестранни фирми са прогонени, единствено веригата „Billa” има право да остане на пазара, поради особено силното и влияние натрупано с продажбата на пликове „Billa – heute”, които се използват от народа като масов аксесоар за ходене на работа и главно средство за пренос на тонове зимнина. Условието на Комунистическата партия е едно – веригата да се прекръсти от „Billa” на “Цола” и на пликчетата да пише „Цола – сегодня”. Така нужните реформи във всички отрасли са извършени за един ден, като всички предприятия са продадени на руски фирми и по този начин се ограничава кражбата от местните патриоти-бизнесмени. Равенство все пак отново не съществува, но пък защо ти е равенство, щом ти плащат да не работиш ?
Българите са щастливо излъгани и се радват на новото старо минало. Най-накрая проклетият преход е приключил и всичко си е както едно време. „Работническо дело” е най-тиражираният вестник, хората кътат спестяванията си в буркани заровени в градината, морските спасители обменят марки и долари „без комисионна”, сигурни и здрави руски автомобили пъплят из страната, а ТПК–ата и ТКЗС-та организират безплатни гощявки и празненства от петък до неделя. Дневната е една стотинка, нощната половин, но въпреки това всички крадат ток. Щастие и благоденствие царуват! Бойко пак е телохранител на Живков, а Доган, Симеон II и Станишев са екстрадирани на самотен остров, където са наблюдавани 24 часа и пряко излъчвани в предаването „Сървайвър – да оцелееш без комунизъм”. За съжаление скоро риалити шоуто е прекратено, тъй като на острова нито един от тях няма какво да открадне и след две седмици и тримата се обесват на произволни палми. Останалите крупни крадци са изпратени да облагородяват земите на братска Либия...

четвъртък, 15 април 2010 г.

X

Този живот е дар и проклятие,
този живот е Бог и тъмно съзаклятие.

Този живот е стъпка върху мокра плоча,
този живот е име, от което плача.

Този живот е мост към нещо друго,
този мост е крачка,
или просто чудо.

вторник, 13 април 2010 г.

Това съм аз


Не искам да съм друг,
не се и опитвам да бъда,
живея, току виж съм полирана посуда -
и се усмихвам, и се смея , и се радвам,
и обичам, и мечтая,
пък и сегиз-тогиз пострадвам.
Съдбата си на кръста нося
и вървя напред с изправени нозе,
гледам да помагам на когото мога
и знам, върша го от сърце.

В тъмното винаги съзирам светло,
красивото да търся не спирам,
и макар кусури да има премного,
никога не плюя из устата олово,
защото трудно е да сме повече хора,
когато искаме да пратим всекиго в гроба,
а повярвай, лесно и хубаво е когато,
видиш живота като пъстро ято.

Винаги нося в джоба думичката „нека”
и сглобявам я вечно с „добро”,
знам на болестта какъв е лекът –
да викнем във хор „Нека бъде добро”.

Усмивка без зъби


Не бъди унил –
утре вечно идва,
и ще идва,
а твойта болка тъй малка
на кълбе би се свила,
ако знае що е да си човек,
що е воля,
тя сама би дала надежда
на свойта роля.
Не падай долу, човече,
главата си високо дръж,
oблечи износенoто
кожено елече
и в тълпата подивей
още веднъж.
Загуби себе си,
загуби кътен зъб,
загуби и разбери,
че не си никому
най-скъп.
Не се отчайвай,
всеки има лоши дни,
но нали и те са нужни,
за да знаем все някак
кои сме били.
Усмихни се, приятелю,
сякаш нямаш зъби,
усмихни се и виж нищетата,
която прозира
в падналите духом очи.
Надсмей се на физиономията,
която зяпа те
като сукалче,
надсмей се на себе си
и дай си медалче.

понеделник, 5 април 2010 г.

Корабни платна



Спомняш ли си цветните корабни платна,
които красяха нашия прозорец,
как ведно с вятърни крила
до тях летяха две сърца ¬?

Спомняш ли си как ти обещах
тези думи да напиша
и ето оставям ги сега
като малка платноходка
на листа да дишат.

„Спомняш ли си ?”
– три малки думи
с хиляди десени,
ти спомняш си, нали,
как бяха оцветени.

четвъртък, 1 април 2010 г.

Добре дошли !

Честит първи април и добре дошли в моя блоК.
Коментарите са достъпни за всички, за да няма псуване наум, по съседски.
Приятно четене, другари и другарки :)